Дермот О’Лиъри

Дермот О’Лиъри е автор на поредицата „Тото, котката нинджа“, от която са продадени стотици хиляди копия и е преведена на шестнайсет езика. Кариерата му в телевизията, радиото и шоубизнеса го е превърнала в добре познато име. Той е водил предавания за BBC, ITV и Channel 4, а неговото предаване по Radio 2 се излъчва в съботните сутрини. Дермот е страстен почитател на историята, но когато не е заровен в историческа книга, обича да прекарва време със сина си, да гледа мач на „Арсенал“ или да се наслади на разходка в дивата природа.

Снимка © Ray Burmiston

Здравей, Дермот! В книгата ти се разказва за твоите истински котки. Можеш ли да ни разкажеш още за тях?
Притежаваме малко земя в Италия, насред нищото, в Пулия. Мястото е много диво и когато пристигнахме там за първи път, имахме много плъхове. После се настани една котка – нарекохме я Плакси на името на един от гостите ни. Беше по-скоро бездомна, отколкото дива, така че даваше да я галят, но не и да я вдигат. С течение на времето стана по-питомна и в крайна сметка накрая вече спеше на леглото ни, което много ни харесваше. Когато преди около четири години се върнахме отново там, открихме, че Плакси е в напреднала бременност. Аз трябваше да се върна ден по-рано за работа, но жена ми Дий ми писа, когато дойде време Плакси да роди. Случи се в стаята ни и по-специално върху калъфката ми за възглавница!
През онази година мислехме да си вземем куче, но тогава се родиха онези четири котенца и Дий беше стояла будна цяла нощ, за да бъде сръчната котешка акушерка на помощ. Решихме да вземем две от котенцата, а съседите ни взеха другите две. Избрахме първородното, Силвър, и Тото, най-дребното от котилото. Нашите приятели се грижеха за тях в Италия, докато успеем да ги вземем във Великобритания.

Имал ли си домашни любимци като малък?
Котки – не, но имахме заек, докато растях. Бях съкрушен, когато умря. Най-голямото предателство, което съм преживявал някога, беше, когато родителите ми напуснаха селото, в което израснах, и обещаха да ми вземат куче. После, когато преместването приключи, изведнъж станаха твърдо против. О, това беше ужасно!

Обичаше ли да четеш като по-малък?
О, да! Спомням си радостта от обръщането на страниците и диалозите от книгите на Роалд Дал. „Фантастичният господин Фокс“ винаги ми е била любима.

Много ни хареса историята с бягството на Брайън, Кралската кобра от Лондонския зоопарк! Посещавал ли си терариума там?
Постоянно ходя в Лондонския зоопарк. Хубавото на това да живееш точно до него е, че когато племенници, кръщелници и братовчеди идват на гости, отвъд прага на вратата ти ги очаква най-хубавият ден навън!

Подобно на героинята от историята, Тото е сляпа и в реалния живот, нали?
Доста бързо разбрахме, че Тото не вижда чак толкова добре. Заведохме я на ветеринар и установихме, че има недостиг на червени кръвни телца в очите ѝ. Обясниха ни, че е като да имаш стар фотоапарат без лента. Тя вижда малко светлинни проблясъци, но нищо кой знае колко повече.
Много бързо обаче забелязахме и това, че Тото има светкавично бързи реакции. В една обикновена игра умее да вади нокти само за части от секундата. Мисля, че точно това ми даде прекрасната идея за бъдещата ми книга – за това как котката ми е кротка и възпитана денем, но нощем е истинска нинджа!

Интервюто с Дермот проведе Деймиън Келехър.